Седмица 26 - Покани в жълто, зелено и оранжево

Тази седмица може да се опише с две думи - жега и  покани. Твърде топло беше за моя вкус, но пък това помогна да се задържа вкъщи близо до климатика и да довърша най-сетне поканите за кръщенето на племенника. Но преди да започна дългия си разказ, нека ви покажа картичка и фиба, които направих по повод завръщането на Ева от летния лагер (знаете как е - обажда се всеки ден и вика, че трябвало подаръци и картичка да получи при завръщането). 


Голяма играчка падна с цветята, но исках да е нещо различно от обичайното розово. Тя си го хареса, но то детето е добричко - всичко от мама си харесва. И аз харесах нейния гердан от кламери и пълния плик с миди и пясък, който още хруска по зеления ми килим.
Но стига за Ева, нека ви разкажа за друг мой роднина - сестра ми. 
Вече се оплаках във фейсбук страничката ми колко трудно е да се работи за близък човек. Обожавам сестра ми, но сме твърде различни по вкус и характер. Когато чух задачата - а именно организиране на всичко покрай кръщенето, което си е една малка сватба по презумпция в провинциалния град, си казах, че искам всичко да направя аз и да е различно и нестандартно. Обаче! Първо сестра ми беше доста изненадана, че имам умения различни от правенето на картички и подходи с голяма доза съмнение към желанието ми да украсявам и измислям нещата. После реши да ми прати всичко, което е виждала и си мисли, че харесва. Разбира се то е взето от нета и е тоооолкова традиционно, че това уби още в зародиш моята представа за шантави нещица. Мъж ми, който също ме подкрепя в много голяма степен попари още повече желанието ми като го играеше адвокат на дявола и за всяко нещо ме апострофираше, че няма шанс да се хареса. Нито идеята ми за покани кутийки с разни животинки, нито нестандартните сгъвки които обмислях  се приемаше. А като за капак сестра ми определи цветовата гама - зелено, ама с жълто, а може и с оранжево. И зеленото да не е нито тъмно, нито светло, нито ярко, абе нормално зелено. По някаква причина точно тази комбинация, особено с еднакъв интензитет на цветовете не ми се харесва грам. Все пак се налага да се съобразя изцяло с желанията на поръчителите, така че типично в мой стил започнах да пазарувам всичко де що видя в тези цветове. Къщата ми е затрупана с картони, панделки, дори нови ембосинг пудри, разни там сандъчета, мрежички , камъчета и тн. 
Сина ми Марти, който обожава малкия си сладък братовчед реши, че ще помага. Направи етикетчета за свещите, които ще бъдат подаръци за гостите и се зае да реже кръгчета от въпросните картони. Така както е почнал, ще постави личен рекорд. До тук е изрязал над 100 броя, без да броим снимките. Междувременно сестра ми още се колебаеше в избора на тема - минахме през кучета, мечета и ангелчета, които аз отхвърлих с писъци. Накрая уточнихме, че тя иска на поканата да има снимка и аз запретнах ръкави да мисля консервативен, традиционен вариант, който да имам желание да повторя 40 пъти. 
Рядко съм блокирала толкова много. Винаги съм споделяла, че за мен водещи са цветовете в един проект. Мразя чисти цветове, обичам нюанси, преливане, различност.  Изрязването на три кръга от стандартен 200 грама картон и подреждането им върху 10*15 основа направо ме влудяваше. А на сестра ми толкова много и харесваше резултата и се чудеше защо мрънкам.
 Накрая реших, че все пак трябва да вложа и нещо от себе си. Запретнах ръкави и с помощта на пасти и шаблон си направих релеф върху бял акварелен картон. След като изсъхна го оцветих в зелено с дистрес мастилца и нещата вече почнаха да ми допадат малко повече. После добавих някои дреболии - по 6 кръгчета в различен размер, надписа, лента отстрани, кръг около снимката - все елементи, дето изискват пипкаво бавно лепене. Три нощи до 4 през нощта, малко помощници и хоп - в неделя по обяд имах готови покани.

Сестра ми каза, че си ги харесва. Сигурно, защото знае, че няма да и направя нови. 


 

Сега следва част две - украсата в ресторанта и комплекта за кръщене. Опитвам да пробутам идеята за Цитрус парти - все пак идеално се връзва поне цветово, но засега не срещам разбиране.
Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. Благодаря за чудесното участие в предизвикателството Кат. Много ми харесва преливането на цветовете на картичката и в цветето. Успешна и творчески заредена седмица от мен :*

    ОтговорИзтриване
  2. They are gorgeous, lovely colours and the flowers are stunning !
    Thank you for joining us at Simon Says Stamp Wednesday Challenge x

    ОтговорИзтриване
  3. Вие май всички сте един отбор ито страхотен!Шикозно цвете, поздрави!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!