вторник, 6 февруари 2018 г.

Котки, бебе и много любов

Изминалата седмица ме прегази като бърз влак. Едвам на пресекулки откраднах малко време за творчество. Но пък какво творчество - вдъхновено от любовта на двама млади луди, тяхното бебе и една котка.



И разбира се новите стикери на Картишок, които може да намерите при Бо. Много се радвам, че успяхме да ги реализираме заедно с екипа за пореден път, защото считам, че имат място сред крафтърите в България - бързи, лесни за употреба и най-вече - на родния език. Дано и на вас да ви харесат.




Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Седмица 5 - Тим Холц и новото ни предизвикателство

Ето ни отново в играта - с ново предизвикателство в Картишок, което вярвам, ще върне усмивките и вдъхновението във всички нас,които дремем зимен сън. 
Той е толкова чаровен, заразителен, творящ безспир, че няма как да не прихванете и вие от него. Всички продукти, с които залива крафт пазара, мигновено стават хит и печелят място в сърцата и крафт рафтовете ни. Той умее да ги презентира по начин, по който ти се иска веднага да ги имаш и да ги ползваш. Абе, ако не сте разбрали до момента да обобщя - харесвам го тоз тип и това е! Винаги когато нямам настроение за творчество  или искам да науча нещо ново, отварям негово клипче. Там той с лекота и настроение успява да ме зарази и подтикне към творчество. Така беше и този път - исках много "ала Тим" картичка да направя и мисля, че успях.

А трябва ли да споменавам колко ме радват цветовете и възможностите на новите оксиди? Безброй употреби и забавления тепърва ни предстоят с тях. Ще очаквам и вас, с вашата интерпретация на темата в предизвикателството на Картишок този месец.


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 28 януари 2018 г.

Седмица 4 - черно-бяла

Един неделен поздрав от мен. Много искам да ви покажа  цялата ми изминала седмица. 
Тя беше черно-бяла. Така се самопредизвиках за да изляза от дупката, в която бях потънала. Толкова нетипично, трудно, странно за мен е да творя без цветове, че се наложи да използвам всички налични мозъчни клетки. 
Първоначално си казах - хайде - цветя. Лесна работа - малко черни линии с четка, тук там паста през шаблон и печати цветя, разцъфнали с помощта на едра ембосинг пудра.

После, с остатъците от черна боя напръсках небрежно следващия бял лист.
Там нещата станаха на един дъх - сърца, любим печат на Мигиро, после шевове, дантела от тиксо и накрая стикер от любовните етикети на Картишок.
Това беше и най-харесваната картичка във фейсбук страничката ми.
Ще я покажа тук: Sweet stampin
 После дойде ред на друга любовна и семпла - само черна боя и един красив стенсил. 
Тя е моята любима картичка от тази серия. Харесвам този формат - 21 /10 см - позволява повече площ за творене и изглежда много елегантно.
Card Mania #100 - Monochromatic
В същия формат е и последната от съвсем черно-белите.

За целите на статистиката трябва да призная, че тези четирите са направени в неделя вечер, между 11 и 2 часа през нощта. После, в рамките на седмицата правих цветни нещица, но за тях друг път. 
Финално завърших тази неделя с последното нещо от серията - платно. Фонът беше готов също предишната неделя, но все не ми хрумваше как да го завърша.


 Котките също бяха част от пейзажа, защото имах задача да направя платно за подарък на жената на колега, фен на котките. Така или иначе там направих друго платно, но котките си останаха като част от това - черната писана и две малки котета. От там асоциацията ми беше само в една посока - за една приятелка, която се вписва в това описание.. много готин, щедър, великодушен човек с чувство за хумор, при който животът се е стекъл по труден начин.
Исках да изразя някак емоциите, които ме вълнуват като се сетя за нея, и тогава, улисана в размисъл се усетих, че слагам червеното сърце в средата. А почти го бях изхвърлила, защото беше изрязано от използван фоам, цялото надрано и почти скъсано. Точно такова, каквото всъщност е човешкото, изстрадало сърце.
Но кой казва, че не може да се закърпи - един телбод и много желание - това е всичко, което трябва за едно ново начало. И да се вслушваме в историите на другите, за да намерим общата ни такава история.
Това е моята четвърта седмица от януари, ползотворна и творческа. 


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 23 януари 2018 г.

Седмица 3 - Арт терапии

Тук съм, с цял рояк объркани мисли в главата. 
Миналата седмица бях в дупка, при това такава каквато отдавна не съм преживявала. Идеше ми да пакетирам всички материали (ще ми трябва тир) и да ги пренеса нейде през три дерета в четвъртото. Сърдех се на половината свят и се оплаках на другата половина, включително и на всички във фейсбук групата, че нямам вдъхновение. Ето всичко, което направих през седмицата - цифром и словом две картички, за двама много близки рожденика. 
Първото е плик за 12 годишен младеж, в който пъхнах ваучер за Стая, в която да търси съкровище. 
 Втората е картичка за една съседка-приятелка-крафтърка, която още не си е получила подаръка и има опасност да разваля изненадата, но тъкмо ще я мотивирам да довтаса до нас.
Исках картичката да си подхожда на подаръка и измислих само това.
След което последва една неделя, в която бюрото ми не приличаше на себе си.  Тези от вас, които са ми гостували, знаят, че този плот с размери 1,60 обикновено е затрупан от текущи проекти... така че не се вижда дори и късче от него.
Казвам ви - дупка.

 Но това беше до днес. Днес е нов ден и аз бликам от нови идеи. Ще правя седмично черно-бяло предизвикателство и на плота ми вече има първите картички и започнати платна. Освен това си мисля, че е време да дам ход на една инициатива - Арт терапия съм я кръстила. Мястото ще е ясно - новото ни местенце, а идеята е да се събираме в петък или събота вечер разни хора на по чаша вино, да споделям материалите си с вас и небрежно да намацваме по някое платно, ей тъй за кеф и успокоение на нервите... Как ви се вижда?
Ваша, терапевт Кат

 
Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 15 януари 2018 г.

Претапициране на старите столове

Днес нямам картички за показване. Някак не стигнах до тях миналата седмица. Направихме с децата по един тефтер. А после направихме още дузина с цял куп дечица  в детската ни работилница през уикенда. Събраха се толкова желаещи, че се наложи да осигуряваме столове по спешност. Това пък доведе до нов семеен проект за остатъка от уикенда - преобразяване на старите столове в нови и ефектни такива, които да се впишат в Местенцето ни. 


А ето ги и тефтерите. 


Толкова от мен за тази седмица. А за другата пак съм планирала тефтери - с остатъците плат от столовете. 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...